ОПЛА̀КНУВАМ, -аш, несв. (остар.); опла̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. опла̀кнат св., прех. Оплаквам1, изплаквам1. При червеите [копринените буби] не требова да спи человек, нито да са оставя в одаята сметка или буклук на червеите.. и кога ще влезе при тях да си умива ръцете и да си оплакнува устата. 3. Княжески, ПРШ (превод), 57. оплакнувам се, оплакна се страд.