ОПЛА̀КУВАМ, -аш, несв. (остар.); опла̀ча, -еш, мин. св. опла̀ках, св., прех. Оплаквам2. Представях си опасността и уплашването на ония, които живеяха у запалената къща или у съседните къщи, оплакувах ги. Др. Цанков, ТМ (превод), 116. Когато аз начнах да оплакувам бедното им [на християните] състояние, Исус Христос ми ся яви насън. Г. Йошев, КВИ (превод), 182. Що по-напред днес да оплакувам, / и що в серце сега да чувствувам! / Дали що сам аз днес намерила / Алексия, жениха любима. / Или що се сега разлучавам / и без тебе до смерти оставам. К. Огнянович, ЖА, 56. оплакувам се, оплача се страд. и взаим. Ако да можах да чета у душата им и те у моята .. кой знай дали не щем да се повлечем един други, за да се оплакуваме, за да се обичаме! Др. Цанков, ТМ (превод), 134.