ОПЛЮ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оплювам и от оплювам се. — Това аз не мога да направя! Да се оплювам сам! — Спестяването на дванадесет милиона лева народна пара, това оплюване ли наричаш? А. Гуляшки, ДМС, 73.
