ОПОЕТИЗЍРАНЕ ср. Отгл. същ. от опоетизирам и от опоетизирам се. Може би в разказа „Дъх на праскови“ най-лесно ще открием познатия ни от „Утро“ и „Топлите хълмове“ белетрист. Ще го открием в спокойния тон на повествуванието.. в опоетизирането на мирния делничен живот, на труда и плодовете му. Пл, 1969, кн. 5, 64. Авторът.. не е пожелал да служи на лъжата чрез опоетизиране на нищетата и създаване на приспивна самоизмама. ЛФ, 1956, бр. 8, 2.