ОПРОВЕРГА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Лице, което опровергава някого или нещо. Цели 23 години поетът си е въображавал, че носи някакво наказание и страда. Тъй искаха да го уверят лекарите — опровергатели на Господа и волята му. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 123. Що значи следователно неразумителното питане и неизяснимия отговор, който правят опровергателите на този член като думат: „Как в Митрополитските седалища ще обитават онези, които биха са намерили началници, от който и да са народ, когато според втория член множеството на жителите на епархията определя народността на митрополита или епископа?“ Н. Михайловски, ОВ (превод), 44.