ОПРОСТЀНЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Опростителски. Схващането на Ст. Заимов, опростенческо и наивно, се възприемаше дълго време. Ив. Унджиев, ВЛ, 89.
ОПРОСТЀНЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. опростенчески; опростителски, елементарно. Докладчикът съвършено тясно, ограничено, опростенчески разбираше изискването за „Партийност“. РД, 1959, бр. 307, 2. Развитието на едно общество с многопартийна система неизбежно изисква от личността нов подход към явлението демокрация, на което не бива да се гледа опростенчески.