ОПТИМЀТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. Техн. Оптически измерителен уред за особено точно измерване на линейни размери, калибри и др. Ако например направляващият елемент на електрическия бутон има хлабина от 0,5 мм, която е напълно допустима, то направляващите елементи на миниметъра, компаратора, оптиметъра, микрометъра, шуплера и други трябва да бъдат направени с точност от порядъка на 5 микрона или, тъй да се каже, с най-малката възможна хлабина. П. Минков и др., ЕФМ, 132.
— От гр. ὀπτόσ 'видим' + -метър през фр. optimetre и рус. оптиметър.