ОПУ̀ЙЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от опуйча се като прил. Разг. Пренебр. Озадачен, изненадан, опулен от недоумение; слисан. Тя им се извини, че се е забавила, но те я погледнаха учудени и опуйчени. Влюбените не забелязват времето! Ив. Вазов, Съч. XXV, 27.