ОРА̀НЖЕВООГНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който има огнен цвят с оранжева отсянка. Премятаха се огромни гумени кукли, клоуни, напълнени с въздух, с набелени лица и оранжевоогнени коси. Ал. Бабек, МЕ, 197.


Източник: Речник на българския език (онлайн)