ОРА̀НЖЕВОРЪЖДИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е ръждив с оранжева отсянка. Гърдите и слабините [на птичката са] от оранжеворъждиви до виненокафеникави. Ц. Пешев и др., ФБ, 204.


Източник: Речник на българския език (онлайн)