ОРА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който е предназначен, който се използва за оране. Въз боклука бяха положени рало и оратен ярем. Т. Влайков, Съч. II, 73. Бог здраве да ви дава и на дом, и на челяд, на оратни волове, на товарни конове. Ив. Хаджийски, БДНН I, 40. Я ми дай, Боже, рало оратно, / рало оратно, черни биволи, / да си изора черни угари. Нар. пес., СбНУ XLVI, 100.


Източник: Речник на българския език (онлайн)