ОРА̀ТОРСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ораторствувам; ораторстване. Поп Иван се обигра в ораторствуването, той заучи много подходящи и ефектни изрази, които.. правеха впечатление на слушателите. Г. Караславов, Избр. съч. II, 6. Към повечето заседания.. изпитваше органическа омраза. Не обичаше дългите разговори „по принцип“ с безкрайно усукване и ораторствуване. В. Райков, ПВ, 5. — Асенчо спи ли сега, бай Марко? — попита докторът, за да прекрати Иванчовите ораторствувания. Ив. Вазов, Съч. XXII, 33.