ОРА̀ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рядко. Който се отнася до орач.
2. Остар. Земеделски, полевъден. Европа е плодоносна на всичките по-добри и по-полезни в живота орачески произведения. Ив. Богоров, КГ, 88. Един равнач вал не бива да липсува в никой орачески дом, защото той ни е потребен във всичко: било ровка, било яка пръст, сè трябва земята да са попритисне. Лет., 1876, 67.