О̀РБИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Рядко. Прил. от орбита; орбитален. Ако месецът в орбитното си движение срещаше съпротивление, тогаз центробежната му сила .. ще са смали. Д. Витанов, НС (превод), 83.


Източник: Речник на българския език (онлайн)