ОРГАНОЛЕПТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до способността, свойството на телата да въздействат върху сетивните органи. Качеството на маслото се определя въз основа на установени физико-химични и органолептични показатели. Към органолептичните показатели спадат вкусът, миризмата, консистенцията, цветът и др. Н. Димов и др., ТМ, 87. Органолептичната преценка на месото се състои в определяне на външния вид — цвят, миризма, вкус, консистенция и др. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 55. Органолептичен анализ.