ОРДА̀ЛИЕН, -лийна, -лийно, мн. -лийни, прил. Истор. Който се отнася до ордалия. При истинската ордалия, каквото при хващане и носене нажежено желязо, впускане ръка във врелец, пиене отрова — виновният получава своето наказание веднага, а при ордалийната клетва — по-късно. СбНУ XXXIII, XCII.