ОРЕША̀РКА1 ж. Жена орешар. А кленовските моми, бабо,/ се орешарки;/ я житушките, бабо, / се паспалджийки. Нар. пес., СбНУ XLIII, 555.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. — Друга (диал.) форма: о р е х а̀ р к а.
ОРЕША̀РКА2 ж. Диал. Птица сокерица. Прелитат гарванът и орешарката. ВН, 1961, бр. 2991, 4.
ОРЕША̀РКА3 ж. Название на няколко вида ядивни и отровни гъби. Clitocybe. — Какво толкоз ровиш? Какво има? — Орешарки... Виж какво чудо — самодивско хоро! К. Колев, ТЕ, 114.