ОРЍСНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до орис, орисия. — Ами ти ке доиш ли со нас? — Кой знае, му отговори Ганчо, който не смееше да се отпуща, защото не познаваше новите си, по ориснишка присъда другари. Ц. Гинчев, ГК, 338.


Източник: Речник на българския език (онлайн)