ОРЛЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. и диал. Орлов; орлев, орлин, орлишки. Костаки и Спиро бяха дълголики, чернооки с длъгнести лица и дълги, прави, малко орлинни носове. Ц. Гинчев, ГК, 336.


Източник: Речник на българския език (онлайн)