ОРОГЀН м. Геол. Планинска верига, възникнала на мястото на геосинклинални системи в късния стадий от тяхното развитие. Българските планини са част от голямата Алпо-Хималайска система верижни планини. Това е в действителност най-младият ороген по земята, приобщен към континента Евразия чак през Терциера. Геол. IХ кл, 179.


Източник: Речник на българския език (онлайн)