ОРОГУ̀ШАМ, -аш, несв.; орогу̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Орогушвам. орогушам се, орогуша се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)