ОРОГУ̀ШВАМ, -аш, несв.; орогу̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Удрям някого с нещо по главата, в резултат на което му излиза подутина, оток. орогушвам се, орогуша се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
