ОРОСЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. 1. Който служи за оросяване, предназначен е за оросяване. Оросителна кула. Оросителна инсталация. Оросителен кондензатор.

2. Който напоява; напоителен. На източната страна на стената [на язовира] е електростанцията, под нея минава главният оросителен канал. З. Сребров, Избр. разк., 224. Лек оросителен дъждец падна по разсадите на кооперативните градини в Чепинци. ВН, 1961, бр. 2994, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)