ОРФЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до орфизъм. Под силното въздействие на елинистическия религиозен синкретизъм, в който се сливат митове, култове и обреди на божествата от различни вери, аристократическата орфическа доктрина постепенно изгубва езотерическия си характер. С отслабването па властта на царете в Тракия учението им се профанизира. В. Фол, ДТ, 13.

2. Литер. Който се отнася до орфика.


Източник: Речник на българския език (онлайн)