ОРЪ̀ЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Въоръжен; оружен1. Тези чифлици били оградени и укрепени с яки и високи стени и на стените по шест кулички,.. и с десет-дванайсет души оръжени турци на всяка куличка. М. Кънчев, В, 19.
