ОСА̀ННА междум. Църк. Словословие в църковните песнопения, молитвен възглас за възвеличаване и възхвала към Господа със значение „слава“.
◊ Пея осанна някому. Книж. Словославя, хваля, превъзнасям някого.
— От евр. през гр. ὠσαννά.
