ОСВИРЕПЯ̀ЛО нареч. Свирепо, гневно, разярено. В с и ч к и: Хайде!... (Плясват ръце и припват...). Д я д о С т а н к о: (Иде от другата страна, стиснал здраво пушка и освирепяло гледа след тях). Ц. Церковски, ТЗ, 179.


Източник: Речник на българския език (онлайн)