ОСЕДЛА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оседлая като прил. За кон — който е със седло и сбруя. Последни [в сцената] вървят към покойния вожд двама младежи, които водят по един оседлан кон. Ст. Михайлов, БС, 259.
