ОСЕМЕНЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осеменявам и от осеменявам се. Ограниченото хранене по време на отглеждането, последвано от краткотрайно хранене на воля и отложено първо осеменяване за по-късна възраст, представлява стратегия за оптимизиране на тегловното развитие на младите зайкини. Ж, 2012, бр. 3, 31.
◊ Изкуствено осеменяване. Сел.-стоп. Метод за заплождане на селскостопански животни за бързо подобряване на породните им качества, като сперма от максимално ценни мъжки разплодници се впръсква в половия орган на женското животно. Индексът за качество на спермата, отнасящ се за дози за изкуствено осеменяване с еднакъв обем, се явява надежден критерий за прогнозиране на оплодителната способност. АН, 2009, кн. 1, 59.