ОСИНОВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; осиновя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Приемам чуждо дете като свое с правата на родно, собствено дете. Богат човек беше, бездетен, затуй беше осиновил сестреника си Радул. Й. Йовков. осиновявам се, осиновя се страд.
