ОСКОМЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; оскоменя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Диал. Хваща ме скомина. Зъбите ми оскоменяха, толко много ягорида ядоф. СбНУ ХХ, 49.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
