ОСКЪРБЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от оскърбен; наскърбеност. Изпитото от безсъница лице на Щит и меч.. изразяваше се все по-остро и по-остро, изправено сред спящата нищета, човешката оскърбеност и озлобление. Й. Радичков, ВН, 12.
