ОСКЪ̀РЦВАМ, -аш, несв.; оскъ̀рцам, -аш, св., прех. Диал. Орязвам, изрязвам нещо наоколо; оскърцувам. оскърцвам се, оскърцам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)