ОСЛЯ̀КВАМ, -аш, несв.; осля̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. За животно — умирам. Старото куче сред двора лежи; /../ крак ни ухо, ни опашка не шава. /../ старото куче ослякна нощес. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 60. ● С молитвен дъх / храните скудно / вий свойто величие — / и би ослякнали от глад, / да нямаше деца, глупци и просеци / храна да ви поднасят. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 24.