ОСМЀЙВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); осмèя, -èеш, мин. св. осмя̀х, прич. мин. св. деят. осмял, -а, -о, мн. осмèли, прич. мин. страд. осмя̀н, -а, -о, мн. осмèни и осмя̀т, -а, -о, мн. осмèти, св., прех. Осмивам. Алеко Константинов.. имаше високополезното за обществото направление — да наблюдава пороците и отрицателните страни и да ги осмейва с неподражаем юмор. Г. Цанев, СИБЛ, 32. На народа се харесвали в това време [ХVI век] от всичко най-много песните, приказките или романите, които по-смело и по-остро от другите осмейвали и позорили йерархията. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 58. осмейвам се, осмея се страд.