ОСМОНО̀Г, -а, -о, мн. -и, прил. Зоол. 1. Рядко. За мекотело — което има осем пипала, които служат и за придвижване като крака; осмокрак.
2. Като същ. осмоноги мн., ед. (рядко) осмоно̀го ср. Морски животни от класа на главоногите мекотели с торбесто тяло и с осем пипала със смукалца, които служат за нападение, защита и за придвижване; октоподи. Калмарите спадат към класа на главоногите мекотели и са родни братя на осмоногите. Но за разлика от октоподите, те имат не осем, а десет пипала-ръце и тялото им не е кръгло, торбесто, а дълго като стрела. К, 1963, кн. 1, 36.