ОСМОСТЍШИЕ, мн. -ия, ср. Литер. Строфа от стихотворение, която се състои от осем стиха. Ония, които обичат да сравняват.. които намират, че Димчо Дебелянов като поет не би могъл да диша без Яворов — нека сравнят неговото осмостишие „Сложи ръка на мойте устни“ със строфата на Яворов „Напразно, майко, се боиш“, за да видят къде е отхвръкнал Димчо Дебелянов, колко свой е той в поетическия израз. Н. Лилиев, Съч. III, 42.