ОСПО̀РВАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който предизвиква възражения, спорове (в 1 знач.), който не се възприема от всички. Оспорвана теория. Оспорвана теза. Оспорван принос.
2. Който се характеризира със силно съперничество. В Хелзинки почти всички дисциплини минаха през много интересни перипетии, бяха наситени с драматизъм и напрежение, поради това, че борбата беше много оспорвана и победителят не се знаеше почти до последния момент. П. Вежинов, ДМ, 76. Мачът беше много оспорван — водеше се борба за всяка точка. Ат. Мандаджиев, ОШ, 28. Във вторник в Москва се игра 12-та партия от напрегнатия и силно оспорван мач-турнир между кандидатите за световно шахматно първенство. РД, 1950, бр. 236, 3.