ОСРАМЯ̀ВАМ, -аш, несв. (диал.); осра̀мя̀, -иш, мин. св. -их, св., прех. Посрамвам, осрамвам, осрамотявам, осрамям. осрамявам се, осрамя се страд.

ОСРАМЯ̀ВАМ СЕ несв.; осра̀мя̀ се св., непрех. Посрамвам се, осрамвам се, осрамотявам се, осрамям се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)