ОСТА̀ВА несв.; оста̀не св., безл. 1. Обикн. св. Със съюз д а и с предл. н а. Зависи от, предоставя се на. Тошо.. му каза, че да остане на него би го прибрал, но старият няма да се съгласи. Й. Йовков, ЧКГ, 157. На Народното събраниие ний гледаме като на един оплот срещу посегателствата на правителството и мислим, че то ще се застъпи за потъпканите права на българските избиратели в известни окръзи. А то да остане на правителството — пази Боже! Ал. Константинов, Съч., 18. — Че аз си гледам кравата като чедо .. — Ами така е. Да не съм аз да се грижа за нашата крава — на Харитина да остане... Такива са младите сега, Салчо. За нищо не искат да знаят. А. Каменова, ХГ, 193.
2. Обикн. несв. със съюз д а и следв. гл. Означава предстоящо извършване на действие, изразено с втория глагол, с което обикн. се завършва нещо, достига се до някакъв резултат, някаква цел и под. За няколко минути само те [войниците] са близо до върха на височината. Оставаше да преминат самия хребет и да достигнат на оттатъшната страна при позициите, които щяха да подкрепят. Й. Йовков, Разк. I, 87-88. — Тоя грък ще стигне скоро мащаба на Кнор, а и нашата скромна милост може да го догони, ако събитията се развият както очаквам... Остава да отидем в Солун и да прегледаме фабриката. Д. Димов, Т, 523. Но станалото — станало.. Остава сега да бъдеш честита. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 58. Той [Тодоров] трябваше да разузнае що става в Брацигово и след завръщането му оставаше да земем окончателно решение. К. Величков, ПССъч. I, 135. Всичко изчистих вкъщи, остава само да се измият прозорците.