ОСТРАСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; острастя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Предизвиквам, възбуждам страст. Правото да заповядваш острастява човека. С. Сивриев, ЗСБ, 188. острастявам се, острастя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)