ОСТРОЪ̀ГЪЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мат. За триъгълник — който е с остри ъгли. Ъглите на триъгълника АБС са остри. Такъв триъгълник се нарича остроъгълен. Планим. V кл, 34.
