ОСЦИЛАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Физ. Който се отнася до осцилация. Осцилационната теория за цветността на А. Е. Порай-Кошиц прави опит да обясни способността на поглъщане на светлинните лъчи с процесите на промяната на местоположението на връзките между атомите в молекулите на оцветените съединения. Според тази теория постоянно произхождат процеси на преместване или осцилация на връзките. С. Серафимов, Б, 17.