ОТБЀЛВАМ, -аш, несв.; отбèля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Обелвам. отбелвам се, отбеля се страд.

Зъб не отбелвам. Диал. Зъб не обелвам. Аз чаках да вида, дали не ще ми каже да носа в село някому много здраве. А той и зъб не отбели за такова нящо. Т. Влайков, Съч. II, 52.

ОТБЀЛВАМ СЕ несв.; отбèля се св., непрех. Диал. Обелвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)