ОТБЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; отблèя, -èеш, мин. св., отбля̀х и отблèях, прич. мин. св. деят. отбля̀л, -а, -о, мн. отблèли и отблèял, св., непрех. Диал. Отговарям с блеене. Засвири с менни кавале. / Чуди са Станьо, мая са, / дали му кавал отсвирва, / дали му мома отпява, / от тези силни седянки, / или му ягне отблява / от голямата сюрия. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 55.