ОТБРАНЍТЕЛ, -я, -ят, мн. -и, м. Индив. Бранител. Той мислеше, че така, с коня си, по-лесно би преминал опасната преграда и би внесъл смут сред отбранителя. О. Василев, ЗЗ, 74. Всички овчари се разделиха на четири групи: подпалвачи, затулвачи, залепвачи и отбранители. О. Василев, УП, 25.