ОТБРУ̀ЛЯМ, -яш, (разг.) несв.; отбру̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отбрулвам. А вихрите сред степите безбрежни / отбрулят жълтите листа. Хр. Смирненски, Съч. I, 81. отбрулям се, отбруля се страд.
