ОТБРУ̀СВАМ, -аш, несв.; отбру̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Отбрулвам. Аз се вслушвам и вятър отбрусва / едър орех от тихия клон / и едно необятно предчувствие / разведрява и моето чело. Ив. Пейчев, Избр. ст, 120. отбрусвам се, отбруся се страд.