ОТВЀРЖЀНЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Книж. Отверженик. „Не са минаха и две години, откакто българският народ са обърна към истинната вяра и ето, че са явиха нечестивци и отверженци, които са излезли от тъми, защото са изчадие Запада“. Р. Каролев, УБЧИ, 10.
— От рус. отверженец.