ОТВЕЩА̀ВАМ, -аш, несв.; отвеща̀я, -а̀еш, мин. св. -а̀х, св., непрех. Остар. Книж. Отговарям1, отвръщам; ответствувам1. — Слушай, Найдене, за друг въпрос ще ти кажа: стани депутат оттука.. — Аз реших това вече — отвеща той. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 23. И когато го обвиняваха първосвящениците и старейшините, нищо не отвещаваше. КТЕМ, 553. „Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми, да му прощавам? — до седем пъти ли?“ Петър вероятно мисляше, че седем пъти е доволно; но що му отвеща Господ? — „Не ти казвам седем пъти, но до седемдесет пъти по седем.“ ИЗ 1874-1881, 1882, 119. Ако ни прикори някой, че не сме учени, сладостно си отвещаваме: — Нека сме живи, та нека не сме учени. Р. Попович, Х, 21.
— Друга форма: о т в е ч а̀ в а м.